„Музиката се чува с носа“, казват японците. Този идиом означава дълбоко, интуитивно възприятие, което надхвърля слуха. Корените му се крият в хилядолетна традиция, където истинското наслаждение от изкуството изисква многоизмерно...
„Музиката се чува с носа“, казват японците. Този идиом означава дълбоко, интуитивно възприятие, което надхвърля слуха. Корените му се крият в хилядолетна традиция, където истинското наслаждение от изкуството изисква многоизмерно чувство, улавящо неговата „същност“.
Произходът на фразата се крие в Кодо (香道), изкуството да се „слуша“ ароматите на тамян. По време на периода Муромачи (1336-1573) аристократите не просто са подушвали скъпи смоли като уд. Те медитативно са „слушали“ фините им нотки, опитвайки се да разберат историята.
Тази философия се е разпространила във всички изкуства. „Да слушаш музиката с носа“ означава да уловиш нейната невидима „аура“, нейния емоционален подтекст и тишината между нотите. Това означава да схванеш намеренията на композитора и да усетиш дълбочината на всяка фраза, например в произведения за кото.
В японската музика акцентът е върху *ma* (間) – значимите паузи и интервали между звуците. Медитативните мелодии на флейтата шакухачи или оперните постановки на Но изискват от слушателя не просто да слуша с ухото си, а да „усетя“ драмата на тишината с цялото си същество.
По този начин, „слушането с носа“ е свързано с дълбоко, холистично възприемане на изкуството: било то аромат, звуци или живопис. Това е призив за по-съзнателно потапяне. Опитайте сами: затворете очи и „помиришете“ любимата си мелодия, усещайки истинската ѝ същност.
Select how you want to watch this video
