Колко често сте се хващали да си мислите: „Знаех си!“? Това не винаги е гениалност, а когнитивно пристрастие, известно като „пристрастие на ретроспективата“. То убива способността ви да учите, пречейки...
Колко често сте се хващали да си мислите: „Знаех си!“? Това не винаги е гениалност, а когнитивно пристрастие, известно като „пристрастие на ретроспективата“. То убива способността ви да учите, пречейки ви да видите истинските си грешки и да усвоите уроците си. През 1975 г. психологът Барух Фишхоф демонстрира как след посещението на Никсън в Китай през 1972 г. участниците надценяват своите „очаквания“ за успех. Първоначалните им оценки се променят драстично в ретроспекция, блокирайки анализа на грешките и истинското учене. Така, след финансовата криза от 2008 г., експерти и инвеститори „осъзнаха“ с ретроспекция, че колапсът на Lehman Brothers е неизбежен. Преди 15 септември 2008 г. обаче малцина са предвиждали колапса, което изкривява уроците от миналото. Даниел Канеман, носител на Нобелова награда за икономика за 2002 г., описва в книгата си „Мислене бързо и бавно“ как този ефект пречи на калибрирането на нашата преценка. Губим стимула да тестваме хипотези, ако „вече знаем всичко“. За да се учите истински, активно записвайте прогнозите си преди събитията. Сравняването им с реалността е единственият път към честна оценка и растеж. В противен случай мозъкът ви завинаги ще си остане „гений след събитията“, повтаряйки едни и същи грешки.
Select how you want to watch this video
