Защо лятната ваканция ми се струваше като вечност, когато бях на седем, докато сега годината лети неусетно? Не е просто носталгия. Невроучени като професор Клод Ален от Парижкия университет потвърждават,...
Защо лятната ваканция ми се струваше като вечност, когато бях на седем, докато сега годината лети неусетно? Не е просто носталгия. Невроучени като професор Клод Ален от Парижкия университет потвърждават, че нашето възприятие за времето се променя физиологично. Ключът е в пропорцията. За 10-годишен човек една година представлява 10% от целия му живот. За 50-годишен същата година представлява само 2%. Тази относителна пропорция значително изкривява вътрешното ни усещане за течение на времето. Новостта на преживяването също е важна. Професор Дейвид Игълман от Станфордския университет обяснява: детството е изпълнено с открития. Всеки ден, като първото пътуване до Дисниленд, създава плътни, запомнящи се моменти, разтягайки ги в паметта. Животът на възрастните често е рутинен: пътуването до работа, едни и същи задачи. Мозъкът обработва повтарящи се събития с по-малка интензивност, като не успява да формира нови ярки спомени. Това компресира преживяването в ума. Искате да забавите времето? Създайте нови преживявания! Посетете Санкт Петербург, овладейте акварелната живопис или научете нов език. Всяко такова преживяване ще добави към вашата „библиотека“ с памет, правейки житейските моменти да се разтягат отново.
Select how you want to watch this video
