Защо времето ми се струваше по-дълго, когато бях дете, отколкото сега?
Защо лятната ваканция ми се струваше като вечност, когато бях на седем, докато сега годината лети неусетно? Не е просто носталгия. Невроучени като професор Клод Ален от Парижкия университет потвърждават, …
Защо се препоръчва
- A Documentary short rated 9.4 — easy to watch in 1m.
Опции за гледане
Описание
Защо лятната ваканция ми се струваше като вечност, когато бях на седем, докато сега годината лети неусетно? Не е просто носталгия. Невроучени като професор Клод Ален от Парижкия университет потвърждават, че нашето възприятие за времето се променя физиологично. Ключът е в пропорцията. За 10-годишен човек една година представлява 10% от целия му живот. За 50-годишен същата година представлява само 2%. Тази относителна пропорция значително изкривява вътрешното ни усещане за течение на времето. Новостта на преживяването също е важна. Професор Дейвид Игълман от Станфордския университет обяснява: детството е изпълнено с открития. Всеки ден, като първото пътуване до Дисниленд, създава плътни, запомнящи се моменти, разтягайки ги в паметта. Животът на възрастните често е рутинен: пътуването до работа, едни и същи задачи. Мозъкът обработва повтарящи се събития с по-малка интензивност, като не успява да формира нови ярки спомени. Това компресира преживяването в ума. Искате да забавите времето? Създайте нови преживявания! Посетете Санкт Петербург, овладейте акварелната живопис или научете нов език. Всяко такова преживяване ще добави към вашата „библиотека“ с памет, правейки житейските моменти да се разтягат отново.
Снимки
Директор
On a palm Studio
Актьорски състав
AI Narrator
Подробности за филма
Етикети
Подобни филми
Защо в руския език няма бъдеще време за глагола "победить" (победа)?
Защо не усещаме въртенето на Земята? (Физика за деца).
Топ 5 най-добри адаптации на книги
Защо се събуждаме секунда преди алармата (хормонът ACTH).
Бърз тест: Какъв зеленчук си днес? (Текст на екрана).
Покажи ми последната си поръчка за доставка и ще определя характера ти.
Защо харесваме тъжни филми (Химията на допамина и окситоцина)